История

Историческите корени на днешните села и жители се губят в началото на новата ера, когато римският император Марк Улпий Троян ( 98 - 117 г.), известен като велик строител, е прокарал тук отклонението за Пауталия (Кюстендил) от Главния военен римски път Виндобона. (Виена) – Сингидумун (Белград) - Наисус (Ниш) - Ремесиана (Бела Паланка) - Турес (Пирот) - през Драгоманския проход и Скретиска (Костинброд) - Сердика (София) - Филипополис (Пловдив) - Адрианополис (Одрин) до Бизантион-Константинопол (Цариград, Истанбул). По стария римски път минават два от най-големите кръстоносни походи - първият през 1095 г. и третият - от 1189-1191 г. Легендите за онези времена са дали името на местността Трояно край стария път до Волуяк.

 


 

На мястото на с. Мрамор е съществувало селище още от тракийско време – открити са отломки от мраморни колони и жертвеници. Три тракийски жертвеника се пазят в църковния двор. Селото е съществувало и през Средновековието към владение на военно лице с титлата примикюр, засвидетелствана във Витошката грамота на цар Иван Шишман от 1382 г. Средновековното българско селище се е намирало на на важен кръстопът за Ниш, Хемус и Средец. На това място последователно са съществували селища с различни имена – Крамор, Примичур, Мрамор.

В с.Волуяк е роден и живял единственият опълченец и участник в Ботевата чета от този край - Димитър Пенев от Маринковия род, роден на 02.04.1854 г., човек с изключително интересна съдба. Учил е в Робърт-колеж в Цариград, осъден от турските власти на 101 г. затвор, избягал оттам и след големи перипетии стигнал механата “Под руския орел”, където се записва в Ботевата чета. След разбиването й се прехвърля в Сърбия и е доброволец в сръбско-турската война. През март 1877 Димитър Пенев се записва доброволец в опълчението в Плоещ и участва в сраженията при Стара Загора и Шипка. След Освобождението работи като пристав, секретар и мирови съдия. Умира на 88 г. на 09.05.1942 г.

 

 

В кръчмата в някогашното село Връбница Мърквичка е намерил вдъхновение за своя шедьовър „Ръченица”. Както е известно, сензационно беше открита „втора”  „Ръченица” – реплика на прочутата картина, която се съхранява в Националната художествена галерия. Вариантът е рисуван около 1894г. от самия Мърквичка, вероятно за заможен българин.

 

Жители от селата по този край са участвали в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни. Във войните 1912-1918 г. са дадени 24 жертви от волуякчани. В тяхна памет е издигнат паметник на Голямата могила, а имената им са изписани на паметника в центъра на селото.

 

В началото на 20-те години на ХХ в. София се разраства много бързо на запад и северозапад. На запад от двете страни на пътя за Ниш и Белград, около вече построените няколко фабрики извън чертите на тогавашна София, започва да се оформя квартал Модерно предградие.

Във времената на комунистическия режим сред репресираните жители на “Връбница” са Сокол Николчов Захариев, Трайко Спасов Андонов, Тончо Евтимов Стоименов, Иван Кръстев Арсов, Игнат Киров Дюлгеров, Иван Стоянов Георгиев, Никола Спасов Николов, Александър Тодоринов и Стефан Първанов.

 

Село Обеля се присъединява към столицата като квартал през 1961 г. с приемането на Закона за общия градоустройствен план на София.

 

През 1987 г. с Указ № 3399, публикуван в ДВ бр.97 се закриват дотогавашните Благоевски, Коларовски, Димитровски и т.н. райони на София и се създават общини. С указ № 3405 на Председателя на Държавния съвет на Народна република България от 14.12.1987 г., публикуван в ДВ бр.10/05.02.88 г. град София е разделен на 24 общини: Средец, Красно село, Възраждане, Оборище, Сердика, Подуяне, Слатина, Червена звезда /сега - Изгрев/, Лозенец, Триадица, Красна поляна, Илинден, Надежда, Искър, Младост, Студентска, Витоша, Овча купел, Люлин, Връбница, Нови Искър, Кремиковци, Панчарево и Банкя. Дотогава сегашните местности Модерно предградие, Връбница и кв.Обеля са принадлежали съответно към районите Димитровски, Коларовски и Девети септември; днес общини-майки са Възраждане и Сердика. При създаването на район Люлин, кварталите Обеля и Модерно предградие преминават към него.

 

С Указ 220 от 19.07.1995 г., публикуван в ДВ, бр.66 от 25.07.95 г. се обнародва Закон за териториалното деление на Столична община и големите градове. В чл.2, ал.2, т.20 се определят границите на район “Връбница”. Поради техническа грешка при описване на границите, Законът е поправен в частта му за Района и поправката е публикувана с Указ 246/07.09.95 в ДВ, бр.80.

 

С Решение №79 от Протокол №42/27.04.1998г. от заседание на Столичен общински съвет е прието преминаването на с.Мрамор от район "Нови Искър" към район "Връбница".