Екология

Качено на 06/02/2017г.

Извадки от наредби за отглеждане на екзотични животни


Наредба за изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци с цел търговия,  към пансиони и приюти за животни

 

 

Чл. 2. (1) Животни, хванати в природата не могат да бъдат отглеждани и продавани като домашни любимци или  с цел да бъдат използвани за храна на други животни.

(2) Забраната по ал.1 не се отнася за риби и безгръбначни животни, освен когато за тях изрично са предвидени забрани, регламентирани в нормативни разпоредби.

 

 

Наредба № 3 от 31.10.2008 г. за маркирането и етикетирането на екземпляри от видовете съгласно Регламент 338/97 за опазване на видовете от дива фауна и флора чрез регулиране на търговията с тях

Чл. 3.
(1) За всеки екземпляр, който трябва да бъде маркиран, съответният компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 предоставя идентификационен номер съгласно приложение № 1. Идентификационният номер е уникален и не може да бъде използван в друг случай.
(2) Органите по чл. 2, ал. 2 създават и поддържат информационна база данни за идентификационните номера, използвани от съответните собственици за маркиране на притежаваните от тях екземпляри.
(3) За попълване на базата данни по ал. 2 в 20- дневен срок от предоставянето на идентификационни номера по ал. 1, получаване на уведомлението по чл. 4, ал. 4 и 5 и служебната бележка по чл. 11, ал. 2 органите по чл. 2, ал. 3 и 4 изпращат в МОСВ и съответната РИОСВ информация за идентификационните номера, вида на екземплярите, имената и адреса на собствениците.
(4) Маркировката на екземплярите се вписва в регистрационните карти по чл. 91, ал. 2, т. 1 ЗБР.
(5) В случаите на ползване на снимка за индентификация тя се номерира и се прилага към регистрационната карта по ал. 3, като номерът на снимката се записва в картата.

 

Чл. 4.
(1) Собствениците подават писмено заявление по приложение № 2 до съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 1 за предоставяне на уникални номера, които да бъдат изобразени на маркировките.
(2) В 10- дневен срок от получаването на заявлението по ал. 1 компетентният орган уведомява заявителя за номерата, които трябва да бъдат използвани за маркиране на притежаваните от него екземпляри.
(3) При маркиране на живи и препарирани животни в 15-дневен срок собственикът изпраща попълнено уведомление по приложение № 3 до съответния орган по местоживеене по чл. 2, ал. 2, 3 и 4.
(4) При настъпване на смърт на животно, маркирано съобразно тази наредба, с изключение на случаите на екземпляри от местни животински видове, когато те са пуснати в природата, собственикът писмено уведомява компетентния орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 и му предава използваната марка.
(5) При препариране, когато марката се ползва за вече препарираното животно, собственикът само уведомява съответния компетентен орган по чл. 2, ал. 2, 3 и 4 за настъпилата промяна на състоянието на екземпляра.
Маркиране и идентифициране на живи екземпляри

Чл. 5.
(1) Живите екземпляри от животински видове се маркират и идентифицират чрез:
1. електронна идентификационна система (радиочестотен микрочип);
2. затворен или отворен пръстен;
3. татуировка;
4. ушна марка;
5. снимка.
(2) Живите екземпляри се маркират съобразно вида и състоянието на екземпляра, като маркировката не трябва да вреди на здравословното им състояние.
(3) Маркировката по ал. 1, т. 1 и 4 се поставя само от ветеринарен лекар с ветеринарномедицинска практика съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 6.
(1) За маркиране на живи животни се използват инжектируеми пасивни транспондери (електронни устройства - радиочестотен микрочип) с непроменяем код и използващи HDX- или FDX-B технология в съответствие с ISO стандарти 11784 и 11785. Транспондерите трябва да бъдат четими от четящите устройства, отговарящи на ISO стандарт 11785 и четящи HDX - или FDX-B транспондери. Разстоянието за четене на портативни четящи устройства трябва да бъде най-малко 12 сm, а за стационарните четящи устройства - най-малко 50 сm.
(2) Транспондерът по ал. 1 се имплантира в екземпляра в зависимост от съответната таксономична група на животното, като при:
1. бозайниците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва на нивото на задната една трета от шията или при дребните видове в междураменното пространство;
2. птиците имплантирането е подкожно или мускулно и се извършва в пекторалните мускули от лявата страна;
3. змиите имплантирането е подкожно или в мускулите на гърба в последната трета от тялото;
4. костенурки:
а) със средни и големи размери имплантирането е мускулно или подкожно в бедрения мускул квадрицепс или на страничната повърхност на опашката;
б) с малки размери, чиято кожа е много фина, имплантирането е подкожно или в бедрения мускул квадрицепс, като в краен случай може да се извърши и в коремната кухина;
5. гущери:
а) с големи размери имплантирането е подкожно на страничната повърхност на шията или в областта на мускула квадрицепс;
б) с малки размери имплантирането е в коремната кухина, в коремната страна на разстояние 1 - 2 cm от средната линия на тялото;
6. крокодилите имплантирането е подкожно на лявата странична повърхност на опашката;
7. земноводните имплантирането е в коремната кухина.
(3) Преди имплантация транспондерът се прочита предварително, а след имплантирането се проверява възможността да се чете.

 

Чл. 10.
(1) Внесените от друга държава екземпляри, които не притежават маркировка, се маркират до 10 дни от извършване на вноса съгласно чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 9.
(2) Екземплярите, които са маркирани в съответствие с изискванията по чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 в друга държава, която се явява страна на произход или реекспорт за тях, запазват маркировката си и се считат за маркирани в съответствие с тази наредба.

 

 

Закон за биологичното разнообразие

 

Чл. 38. (1) За животинските видове от приложение № 3 се забраняват:

1. всички форми на умишлено улавяне или убиване на екземпляри с каквито и да е уреди, средства и методи;

2. преследване и обезпокояване, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, презимуване и миграция;

3. унищожаване или вземане на яйца, включително в случаите, когато те са изоставени; разрушаване, увреждане или преместване на гнезда;

4. увреждане или унищожаване на места за размножаване, почивка и струпване по време на миграция;

5. вземане на намерени мъртви екземпляри;

6. (доп. - ДВ, бр. 94 от 2007 г.) притежаване, отглеждане, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на взети от природата екземпляри;

7. препариране, притежаване, излагане на публични места, пренасяне, превозване, изнасяне зад граница, търговия и предлагане за продажба или размяна на препарирани екземпляри.

(2) Забраните по ал. 1, т. 1, 2, 6 и 7 са валидни за всички жизнени стадии от развитието на животните.

 

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2009 г.) Лице, което е намерило екземпляр в безпомощно състояние или мъртъв екземпляр, без умисъл е ранило или убило екземпляр от животински вид от приложение № 3, е длъжно при спазване на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5 да уведоми за това най-близкия регионален орган на Министерството на околната среда и водите или на Изпълнителната агенция по горите в срок до три дни.

Последно публикувани